Никола Вапцаров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ИСТОРИЯ

 

 

Какво ще ни дадеш, Историйо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,

 

ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало.
И под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито.

 

Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахранихме с събития
и те напоихме богато
с кръвта на хиляди убити.

 

Ще хванеш контурите само,
а вътре, знам, ще бъде празно.
И няма никой да разказва
за простата човешка драма.

 

Поетите ще са улисани
във темпове и във агитки
и нашта мъка ненаписана
сама в пространството ще скита.

 

Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.

 

По синорите сме се раждали,
на завет някъде до търните,
а майките лежали влажни
и гризли сухите си бърни.

 

Като мухи сме мрели есен.
Жените вили по задушница,
изкарвали плача на песен,
но само бурена ги слушал.

 

Онез, които сме оставали,
се потехме и под езика.
Работехме къде що хванем,
работехме като добитък.

 

Мъдруваха бащите вкъщи:
„Така било е и ще бъде...“
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост.

 

Зарязвахме софрите троснато
и търтвахме навън, където
една надежда ни докосваше
със нещо хубаво и светло.

 

О, как сме чакали напрегнато
в задръстените кафенета!
И късно през нощта си легахме
с последните комюникета.

 

О, как се люшкахме в надеждите!...
А тегнеше небето ниско,
свистеше въздуха нажежен...
Не мога повече! Не искам!...

 

Но в многотомните писания,
под буквите и редовете
ще вика нашето страдание
и ще се зъби неприветно. –

 

Защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни.
Затуй езика ни е грапав.

 

И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си,
парфюмен аромат не дишат,
а са навъсени и къси.

 

За мъката – не щем награди,
не ще дотегнем и с клишета
на томовете ти грамади,
натрупани през вековете.

 

Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 


 
 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]