Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1907

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ЗМЕЙНОВО ЛЮБЕ

 

 

 

 

Плахи звездици в небе потъмняха;
рано без време петлите пропяха...
В село се късни прибират жътварки.
Хубава Яна припират другарки:

 

„Яно, каква е таз твоя промяна?
Весела беше за час и засмяна -
що е, че ходиш тъй грижна, неволна?
Нещо потайно, не би да си болна?“

 

- Болна съм, дружки, зла болест ме бие,
лазят ме тръпки, свестта ми се вие,
вихър се кани, а прязнощ е тъмна...
Кой знай до утре ще ли да осъмна!

 

Ясният месец зад облак потъна;
въхър налетя, дървета прегъна...
Яна низ пътя се бъхти, превива;
като веда̀ е - ни мъртва, ни жива.

 

Около нея в почуди жътварки;
хубава Яна припират другарки:
„Яно, що ходиш, що кършиш ръцете?
Де ти е памет? Що е на сърце ти?“

 

- Свива се сърце и памет се губи...
Дружки, неверници, змейно ме люби...
Пусти остали вси билки чемерни.
Ох, не напусто са облаци черни!

 

Лавнаха псета далеко по двори.
Тъмното небо се надве разтвори -
и стреловита светкавица блясна;
отневиделица трясък се трясна.

 

С трясъка рой налетяха стихии,
змееве, змеици с златни кочии -
цялата рода на Змея Огняна,
сбрана на сватба по хубава Яна.

 

Свиха, извиха - на вис полетяха.
Миг само плахи жътварки съзряха
хубава Яна с незнайно си любе
как се зад облаци тъмни изгуби.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]