Пенчо Славейков

Епически произведения, непечатани приживе на поета

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПО ВРЪБНИЦА

 

 

 

 

В тъмни се нощи събуди Маргита,
нещо я сепна от сладкия сън -
вихър нечакан бучи и налита
и на прозореца блъска отвън.

 

„Майко, на външните вратни се топа.
Чуваш ли? Цялата къща ехти...“
- Спи си ми, чедо, потайна е доба -
кой ще да ходи по тъмни нощи?

 

„Майко, на два пъти става Драгана
виждам насън - да не би да е той?“
- Спи си ми, жадена рожбо, зарана,
гълъбко, видя щеш гълъба свой.

 

Ала Маргита се мята безсънна,
нещо не свърта я в пусто легло...
Зимната нощ е злокобна и тъмна,
будните псета вият низ село.

 

Връбница утре. Кумица засмяна
своите дружки повете ще тя...
А за какво ли я мъка обхвана -
сърце й потиска и вие свеста.

 

Майката спи. В полунощи утихна
вихра отнейде долетял нерад
и през прозореца пак се усмихна
в ниската стаичка месечко злат.

 

Дрямка обори и морна Маргита,
наедно с дрямката блянове рой
милват я, шепнат й: „Утре честита,
гъръбко, видя щеш гълъба свой.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]