Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1896, 1902

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ЦАР ДАВИД

 

 

 

 

          Болен падна цар Давид,
слънце ясно на Сиона,
и при одъра повика
той сина си Соломона:

 

          „Соломоне, синко мой,
гробът зее веч пред мене -
чуй моите сетни думи
чуй моето наставленье!

 

          Кат баща си ти живей
и бъде като баща си:
псалми Богу пей и удряй
с бич сионски сиромаси.

 

          Богу божие въздай -
нека се на небесата
радва той!... А пък очи си
ти отваряй на земята.

 

          Удряй масло на яйца!
Да се знае цар царува!
Който няма на света
работа, сал той мъдрува.

 

          Да живееш като цар
много-много ум не трябва -
тоя салтанат в царете
само волята разхлабва.

 

          Като над глави глава
длъжността ще ти наложи
строг да си - недей брани
чужди гръб и чужди кожи.

 

          Но бъди и милосърд -
хм! - кога е теб изгода...
Трябва да се позалъгва
зер сегиз-тогиз народа!

 

          В разпоредбите се дръж
у традицията строга:
Нейсе! По народна воля
и от името на Бога!

 

          Слушай ме... Такваз наземна
е земната орисия...
Сбогом... Имай мойта
бащина благословия!“

 

          Тъй говори цар Давид,
той говори вдъхновено;
него слуша Соломон
и покорно, и смирено.

 

          Само често смирний син
мяташе под вежди гледка
към изпразнений потир
на ниската табуретка.

 

          Бащини съвети той
знаеше. Да ги приложи
по̀ със време - во потиря
беше сам отрова сложил.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]