Пенчо Славейков

Епически произведения, непечатани приживе на поета

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ТИШИНА

 

 

 

 

Догдето стига моят поглед смаен,
растилат се в полетът си омаен
                 разкошните равнини;

 

и там, далеч, в безкрайността мъглива
невидим бряг таинствено ги слива
                 със небесата сини.

 

Под знойний пек жълтеещите ниви,
люлеяни от вятъра игривий
                 вълшебно се вълнуват,

 

кат бранове в морето безпокойно,
невидимо възниквуват и стройно
                 в простора заминуват...

 

Подобно мачти сред вълните спрени,
съзират се тук-там уединени
                 разклонести дървета;

 

и горд орел из небесата сини,
Бог знай отгде, над тях да си почине
                 насочва си полета.

 

И надалеч лазурно-сребърлива
таинствено Росица се извива,
                 тук губи се, там блясва,

 

по нейното теченье лъкатушно
две-три селца се виждат отстранени,
                 но се не забелязва

 

в тях никакъв живот, нито движенье.
Като че в сън чаровен упоени,
                 стоят те тъй с години.

 

И дълго моят поглед в тях се взира;
и прояснен спокойно се възпира
                 над тях да си почине.

 

Ни глас, ни звук в безкрайните простори...
Но с друг език таз тишина говори
                 на мойто сърце страдно,

 

безвременно в съмнение убито;
и аз я слушам със душа открита,
                 и слушам я аз жадно

 

като пророкът вещий глас на Бога.
И в тоя час на моята тревога
                 повява примиренье,

 

в което тя невидимо изчезва -
и заменява вмиг съзнанье трезво
                 с безплодното съмненье.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]