Пенчо Славейков

Епически произведения, непечатани приживе на поета

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

СЪН НАЯВЕ

 

 

 

 

В полунощи се завърна
Стоименко от механата,
пънат се нозе, преплитат,
тъмен чад се вий в главата.

 

Ей залита, ей полита,
спря се, нейде се прищури,
докато се най-подире
на одъра прекатури.

 

Ясен месец е надникнал
и го гледа през прозори
как се той о̀дра мята
и слова в несвяст бърбори.

 

Ей го на̀, ръка протяга:
- Стой, почакай, бяла Радо,
да прегърна тънка снага...
Воля дай на сърце младо -

 

мерджан устни да целуна... -
И широко той разтвори
ръце - ала ядни думи
да дочува му се стори:

 

„Махвай се, бекрио недни,
дъх на бъчова миришеш!
Я го гледай! И люлей се
на нозе кат на кириши!“

 

- Не ядѝ се, бяла Радо,
грях на мене други носи:
твоят поглед, твойте думи,
твойте къдри свилокоси.

 

Той налита, тя се дърпа:
„Махвай се, бекрио недни!“
Той посегна, тя го тласна:
„На̀!... Ще ти приседне!“

 

Хласнат той ръце протегна:
- Чакай, до̀хак ще ти дода! -
И засили се от одра,
но се повали на пода.

 

Сепнат, поглед той вторачи:
- Зел та дявол, сън поразен!
А надникнал, смей се тамо
през прозорци месец ясен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]