Пенчо Славейков

Епически произведения, печатани приживе на поета

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

СНАХА И СВЕКЪРВА

 

 

 

 

„О, стара майко, чуй, моля,
да кажа свойта неволя,
що тегля ази, горкана,
от първо либе Стояна.

 

Ей вече трета година
от нашто пусто венчило,
а мойта младост премина
в неволи, в черно чернило.

 

Соса ми вече да трая
пред хора да се преструвам,
що думат, уж че не чувам,
одумки - уж че не зная.

 

Когато вечер се мръква,
с незнайни хори си иди
и никой да го не види,
потайно той се примъква.

 

Мен нищо не ми казува,
ханджар затъкне, пищове -
в чело ме мълком целува,
па бяга в тъмни долове.

 

Ох, страх ме, майко, да кажа -
от злото Господ да пази!
Той често вкъщи довлача
глави със дълги чумбази!“

 

- Що да си кривя душата,
от теб, невесто, да крия,
не струва вече лъжата -
ти водиш лют харамия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]