Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1896, 1902

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

РАЗЯСНЕНИЕ

 

 

 

 

Алхабад живува мирно,
от детинство още, в Смирна.

 

Всякой ден и всякой час
чува той все същий глас:

 

„Ел-Ферхад-Ашику слава -
слънце в нашата държава!

 

Има той за песни дар,
той на песните е цар!

 

Името му кой не знае?
Славата му вред една е!“

 

Но случѝ се Алхабад
да отиде във Багдад

 

и залутан из пазаря,
той се спре при два другаря,

 

възхитено и в захлас
що с висок мълвяха глас:

 

„Бен-Аббаз-Ашику слава -
слънце в нашата държава!

 

Има той за песни дар,
той на песните е цар!

 

Името му кой не знае?
Славата му вред една е!“

 

И възчуден Алхабад
към моллата белобрад,

 

там що виде да се скита,
се обърна и попита:

 

„О, молла - велик Аллах! -
аз добре ли не разбрах,

 

или пък хатъ̀ е само? -
за кого приказват тамо

 

юношите във захлас -
кой е този Бен-Аббаз?“

 

- Бен-Аббаз? - подзе моллата,
взрян с усмивка в Алхабада -

 

нашият певец е той!...
А отгде си ти и кой,

 

та не знаеш Бен-Аббаза? -
Алхабад тогава каза:

 

„Отдалеч съм, чужденец...
Но нима Ферхад певец

 

никой тука не познава,
та Аббаз се някой слави?“

 

Но моллата на часът
го прекъсна: На светът

 

всякой, айол, свойто гали,
всякой само свойто хвали:

 

слави се Ферхад по вас,
а по нази - Бен-Аббаз!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]