Пенчо Славейков

Епически произведения, непечатани приживе на поета

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

РАНЕН ДОЙЧИН

 

 

 

 

Падна нощ. Горнякът мразен вей,
облаци подгонил по небето.
Локва кръв, помръзнала в полето,
по снега изтъпкан червеней.

 

Снощи тук вилня жестока сеч -
враг врага нечакано изварди:
тряскаха секири, алебарди
и отсяква искри меч о меч.

 

Рев и вик от вечер до зори,
и в зори, и след зори не спряха -
в боя връх, които удържаха,
скриха се над тъмните гори.

 

В мрак и ужас глъхне пустота
и залъха дъх на влага смрадна...
кръв и трупе. Пир на кръвожадна
сган. На локви смръзва се кръвта.

 

Тук ръка отсечена, там крак
претрошен, там зеят черни рани.
Вият се, на орляци насбрани,
гарвани, зловещ подзели грак.

 

Труп до труп. И ето там един
между мъртви жив глава издига
и се взира, поглед дето стига -
сетен в боя паднал млад ДОЙЧИН.

 

И над млад Дойчина, взрян се вий
сив сокол и мери да се спусне -
ту крило замахне, ту отпусне
и отмеря нокти де да впий.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]