Пенчо Славейков

Епически произведения, непечатани приживе на поета

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПРОПОВЕДНИК

 

 

 

 

Светият глас на съвестта
съзнанието в мен пробуди,
към свойте ближни длъжността
да си изпълня ме принуди.

 

И аз в смирение тръгнах
в световната пътека трудна,
след дълго лутанье се спрях
на тържището многолюдно.

 

И със прискърбие видях аз
там человеците събрани -
как те се лутаха без свяст
от суетата обладани.

 

Брат незачитаний от брат,
еднакво сплути от развала,
и злоба своя чер печат
бе на челата им турнала.

 

Със кротка реч поисках аз
любов и съвест да им вдъхна,
но сред хаоса моят глас
нечут и неразбран заглъхна.

 

Аз виждах как край мене те
вървяха с безучастье хладно,
надваряще се тамо, где
ги мамаше печала жадно.

 

Нарядко някой поглед плах
съглеждах впит случайно в мене
и в този поглед аз четях
към мен горчиво съжаленье.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]