Пенчо Славейков

„Блянове“, 1898

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПЪРВО ЛИБЕ

 

 

 

 

1.

 

Росен утрен дъжд руми,
млади войно кон тъкми

 

да отива на чужбина...
Нему дума сиротиня:

 

„Първо либе, остани;
не снехавай младини!

 

Спри си златогрива коня,
че се младост не догоня.

 

Гледай ранната роса;
грейне слънце в небеса -

 

за минутка само блесне
и в лучите му изчезне!

 

Хай роса, хай младини:
тя - до час, а те - до дни!“

 

 

2.

 

Как ли живее на пусти гурбет?
Има ли нещо за него там мило?
Откак замина той - божият свет
заради нея е черно чернило...

 

Денем по работа, нощем насън
него тя мисли, по него въздъхва...
Младост и хубост, кат вечерен звън,
във самотия, без отзив заглъхва.

 

 

3.

 

Конче бъра, конче кара
гурбетчията засмян;
той на първо либе дома
носи тежък армаган.

 

Ето го пристига в село...
Край черковний тъмен двор
мина той - от бързо конче
през дувари метна взор.

 

Посред двори гроб заровен
с черна още прясна пръст
и високо там на гроба
се издига древен кръст.

 

Гурбетчия, млади войно,
сепнат бързо конче спре
и на името на кръста
през дувари поглед взре...

 

Само̀ тръгна бързо конче -
път за дома е познат...
Ала дома първо либе
не посреща война млад.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]