Пенчо Славейков

Епически произведения, непечатани приживе на поета

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

МРАК

 

 

 

 

Петлите пропяха, повториха пак -
зора се не сипва и нощният мрак
се повеч и повече сякаш сгъстява:
злокобно ли нещо това предвещава?

 

Отдавна работникът чака зори;
търговецът сънен, очи си потри;
от снощи задрямал над свойта система,
професорът пак я отново подема -

 

редят се в ума му в логически строй
след мислите мисли; възчаква и той
зора да се сипне, та своето дело
да свърши: „Дело - да познаем изцело!“

 

Събуди се й царят и мисли си веч -
народно събранье с тържествена реч
как той ще открие и как ще замаже
очите на всички - без нищо да каже.

 

Светът уморен отпочина нощес.
Велики дела се очакуват днес -
за чудо обаче, денят не настава,
а повече нощният мрак се сгъстява.

 

На всички в сърцата промъква се страх
(човек по природа е, цнае се, плах)
и опипом някой потърси огниво -
със сгърнати ръце все тъй то не бива!

 

О, чудо! Огнивото праска, мъжди
и гасне, а палнат ли нейде свещта,
во мрака гори тя, но в мрака не грее -
и ужаса тя не не може да разсее.

 

Отнийде отраден не бленува црак,
небето в зловещ е забулено мрак;
сърцето в очакване болно се стиска,
душите кошмар неотвязан притиска.

 

Не хората само привиха глава -
в животното царство бе също това:
говеда и зверове, гадове, птички
в почуда и те се замаяха всички.

 

Танствени сенки из мрака тогаз
възникнаха веющи ужас и мраз
и екна из грозната тма задушливо
отнякъде вой пронизително диво.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]