Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1907

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

МОГИЛА

 

 

 

 

Ширей се полето безкрайно
чак поглед додето застига;
край стария път, сред полето,
висока могила се дига.

 

Тя жив е свидетел на тъмни
съдби през години несгодни.
За нея запазен е спомен
в тъжовните песни народни.

 

– Воител незнаен, начело
на върли безчетни дружини,
нечакан тъдява налетял.
През мирни поля и долини,

 

където поминял – след него
оставало пустош зловеща.
И нямало воля юнашка
от нийде отпора да среща...

 

Пред него се пръсвал народа
кат стадо пред вълка настървен,
че плен и погибел вещаел
навсякъде мечът му кървен.

 

Но ей, че насреща му войнство
изстъпва со сила поносна –
и в боя на вожда сърцето
пронизва стрела смъртоносна...

 

В полето му воини верни
со копия гроб изкопали;
жреците на тризна юнашка
кон, боен другарин, заклали.

 

И тази могила над гроба
въздигнали те – и променни
столетия тя преживява
на вожда останките бренни.

 

А неговий паметен подвиг
възславили песни юнашки –
народът ги пял и повтарял
со клетви и сълзи сирашки.

 

Зло време и клетви, и сълзи
и песни с забрава замятва...
Днес само могилата няма
за чест преживяна загатва.

 

Пред морния пътник тя мълком
вирей се далеко в полето,
на почив го кани – и тихо
с блян минал му гали сърцето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]