Пенчо Славейков

Епически произведения, печатани приживе на поета

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

МЛАДА МЛАДИНА

 

 

 

 

О, често спомням аз за миналата младост,
за чистите сълзи, за искрената радост
            и искрена печал,

 

и чистата любов - богатства на душата,
които аз принасях жъртва свята
            на своя идеал!

 

Във светлите мечти и в светлите надежди
аз сляпо вярувах, пред никакви премеждий
            в смущенье се не спрях;

 

те моя бяха кръв и плът, аз в тях живеех,
и вес отраден тям, за тях едни милеех,
            за тях едни страдах,

 

и с гордост, вдъхновен, летях в неравни битви...
И пламенний възторг на своите молитви
            аз тям го посветих,

 

тъй както и кръвта от свойте буйни жили...
Аз чувствах в себе си неизтощими сили
            и техний изблик лих.

 

Сърце ми извор бе, отгдето те кипяха,
просторът бе широк - и те се гордо ляха
            със порив всемогъщ.

 

Да ги възпирам аз го считах недостойно:
„О, нека те кипят, раздумвах се спокойно,
            кипеж е тям присъщ!“

 

Аз казвах: „Дал и Бог крилата на орелът
не свити да стоят, а с тях той ввъ пределът
            надзвезден да лети;

 

на младостта е дал той пламъка свещенний
не слабо да мъждей, като огарък тленний,
            а гордо да пламти!...“

 

И ето днес защо аз спомням си със радост
за буйния кипеж на миналата младост
            в разцвета й богат;

 

защото младостта не я минах безплодно,
а дадох е в душа, що имах благородно -
            и в младостта бях млад!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]