Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1896, 1902

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

МАРКОВИ КУЛИ

 

 

 

 

Буйний Вардар се провира
между стръмни теснини -
с рев се пени и скалите
лиже с гладни си вълни.

 

А над теснините горе
се чернеят срутини,
сякаш тъмно привиденье
от дълбоки старини.

 

Туй са Марковите кули,
на минала слава знак;
там живял е Крали Марко -
над юнаците юнак.

 

Отпор в сила без да знае,
охолно живеял он
с първо любе Ангелина,
с Шарка, буен вихрогон.

 

С вярна коня грозний Марко
денем впущал се във вой;
в късна нощ при първо любе
се прибирал на покой.

 

Ангелина руйно вино
ляла в сребърен кърчаг
и забравял грижи - в нея
вгледан старият юнак...

 

- Махвай се, о, блян омръзнал,
блян за стари, славни дни...
Пустош в тез места живее,
бухал - в тези съсипни!

 

Само Вардар пак беснее,
както и в онези дни,
и скалите непристъпни
лиже с гладни си вълни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]