Пенчо Славейков

Епически произведения, непечатани приживе на поета

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ДЖЕНДО

 

 

 

 

След дълги години на мъки Джендаки се представи,
трупът му балсамиран във гроба се постави,
а грешната му ду̀ша въззье се над света
и гузно се примъкна при райските врата.

 

И излеко похлопа. Зад вратнята отвътре
се чу старешки кашел и нещо се потътра,
а после глас пресипнал обади се едвам:
„Почакай! Обади се, ти, който чукаш там!

 

Какво е твойто име, какви ти са делата,
не се отварят лесно на рая тъй вратата...“
- Апостол Петре, аз съм Джендаки от Медвен,
нима не си донине ти чувал зарад мен?

 

За славний председател... „Доволно! Не названя
се тук ценят: ти казвай за своите деяня.
Какво добро си сторил, достойно да се знай,
с коет` да имаш достъп и ти във Божий рай?“

 

- България от мойте спасителни деяня
се днес-за днес намира в цветуще състояне
и в пътя на прогреса се бързо тя движи,
единствено на мене се само туй дължи!

 

На нея посветих аз и сили благородни,
а в времена усилни, и свойта плът и кръв;
на нейните страданя отзиввах се аз пръв.

 

Когато враг нападна на моята родѝна,
за нейната защита, кат неин верен пес,
връз тях се аз нахвърлих за нейний интерес.

 

И бягаха пред мене предатели неверни,
и давеха се сами във кървите си черни.
Това са мойте светли дела за родний край!
Апостоле, отваряй да вляза в Божий рай.

 

„Приятелю, напразно не хлопай на вратата,
кръвници, вагабонти - не им са тук местата...
И няма място в рая за като тебе гад,
пръждосай се оттука - за теб е смрадний ад!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]