Пенчо Славейков

„Блянове“, 1898

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ИЗМЯНА

 

 

 

 

Нощта се мина и засмяна
на изток сипна се зората,
запяха птички ранобудни
и сепнаха от сън цветята.

 

Отърсиха челца си ведри
те от нощешната росица
и поздравиха ясно утро...
Едничка Момина сълзица

 

на утрото се не възрадва
и не подвигна челце бледо -
че лошав сън я изнанада
и подкоси й той сърцето.

 

- Ах, модроока Теменужка
залюбил е неверник Крина -
и тя ги видя да си шепнат
под люляковий храст двамина.

 

Чу свидни думи да й дума,
каквито думаше на нея -
които радостно на сърце
тя дълго пази и лелея.

 

Не й ли казваше, че чака
от нея само той милувка -
която му първий усмех даде
и първа моминска целувка?!

 

А ето го, ни ден не мина,
за друга нея той остави.
И обещаня, и милувки,
и думи клетвени забрави...

 

Сънят, да бил и сън, пак тежко
на любящо сърце западва...
И тъжна, Момината сълза
на утрото се не възрадва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]