Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1907

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ХАРАМИИ - 2

 

 

 

 

Земята тъмна нощ засени.
Три харамии, три ранени
другаря се едвам крепят
надолу из планинский път.

 

В зори стотина в боя бяха -
и само те се отърваха;
един до други те вървят
по стръмния планински път.

 

Превързани са люти рани,
ала по дрехи изподрани
струи от кърви се вият
и капят по планинский път.

 

Не чува се ни стон, ни дума;
и само есенната шума
хрущи, където те вървят
по тесния планински път.

 

Залюшнат, грохна там едина;
в замая другите двамина
отминаха, без да се спрат,
по стръмния планински път.

 

Ръка протегна и пошушна
невнятно другий и се люшна -
и по очи се повали... Трупът
запречи там планинский път.

 

Възпрян, другаря си погледна
последният с усмивка бледна
и рухна - труп върху трупът
сред тесния планински път.

 

Души юнашки смърт засени...
Пристъпват вълци настървени,
отдавна дебнящи в мракът
по върлия планински път.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]