Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1896, 1902

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

АВТОБИОГРАФИЯ

 

 

 

 

При моите песни приложен е моят портрет.
Мнозина ме мислят, мнозина зоват ме поет

 

и шепнат: „Щастливец! Между ни той тук, на земята,
небесно е чедо и с лира вълшебна в ръката,

 

за песни изпратен, той само във песни живей -
и лавров венец над челото му гордо се вей!“

 

А който ме знае и знай на какво се обляга
поетът, ще каже: „Не с лира в ръка - а с тояга

 

небесното чедо върви по световния път
и лавров венец може би да е виждал в сънът,

 

когато се той замечтай и забрави унесен...
Животът му тъжна, но ощ неизпята е песен!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]