Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

ФАКЛИ

 

 

Девойката със очи сини
самозапали се в Сайгон.
Младеж на двадесет години
гори в нощта на Вашингтон.

 

И факлите им сини светят -
звезди самотни във нощта.
Сънува нашата планета
ливади, мир, деца, цветя.

 

- Човешки факли, вие грейте,
дорде сърцето бавно спре,
и осветявайте злодеите,
за да ги виждаме добре;

 

да им запомниме чертите,
усмивките със златен зъб,
когато натежат везните
на праведния страшен съд.

 

15.V.1966

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. юни 2004 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]