Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

РОДИНА

 

 

 

Моя тежка събда, моя скръб, моя родна земя,
пак светкавица грей във нощта, вият вихри над нивите
Аз съм сам, аз вървя, тъна тъмен и сляп в пропастта,
дето мътни води на вълни мойте рани заливат.

 

Като рана гори, като бреме тежи и гнети
твойто тъмно лице, о родино, със сивите селяни,
твоя мътен простор, тая степ, тия мъртви гори,
и вий, мелници зли, дето спите и вече не мелите.

 

Аз вървя, аз вървя - тежък път през гори и блата,
мойта скръб ми тежи, тегнат черни и кървави спомени,
и не знам де да спра - де са твоите топли недра,
де е мирния път под звездите големи и огнени?

 

Моя родна земя, моя скръб, моя страшна съдба,
пак светкавица грей, свети кръв, тътнат в огнени бездни годините.
Аз съм сам, аз вървя, тъна тъмен и сляп в пропастта,
дето мътни води на вълни моите рани заливат.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]