Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

МИГ

 

 

 

Ще падне мрак върху сърцето ми,
но аз ще помня тоя ден -
зеленото небе, полетата
и твоя поглед позлатен.

 

Когато ти и тая весела
земя във миг един горят,
оная чиста, свежа песен
на младата и бодра плът.

 

Устата ти целувам в листите,
във тия пролетни треви,
и всеки ручей носи чистата
душа на твоите очи.

 

Вървя; вилнее във сърцето ми
кръвта, тя вика с чуден вик;
разтварят се пред мен полетата,
и грее оня светъл миг,

 

във който се топиш, на устните
ти свети чудна светлина,
и в твоите нозе отпусната
пей цялата земя.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]