Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

***

 

 

      Аз искам да те помня все така:
      бездомна, безнадеждна и унила,
      в ръка ми вплела пламнала ръка
      и до сърце ми скръбен лик склонила.
      Градът далече тръпне в мътен дим,
      край нас, на хълма, тръпнат дървесата
      и любовта ни сякаш по е свята,
      защото трябва да се разделим.


      "В зори ще тръгна, ти в зори дойди
      и донеси ми своя взор прощален -
      да го припомня верен и печален
      в часа, когато Тя ще победи!"
      О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
      укрий молбите, вярвай - пролетта ни
      недосънуван сън не ще остане
      и ти при мене ще се върнеш пак!


      А все по-страшно пада нощ над нас,
      чертаят мрежи прилепите в мрака,
      утеха сетна твойта немощ чака,
      а в свойта вяра сам не вярвам аз.
      И ти отпущаш пламнала ръка
      и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
      изгубила дори за сълзи сила. -
      Аз искам да те помня все така...

       

       

       

       

       

       

      Тази любовна елегия на Дебелянов излиза
      за първи път в сп. "Смях",
      г. III, бр. 15 от 03.IX.1913 г.
      Посветена е на рано загиналата
      от туберкулоза учителка Мара Василева-Звънчето.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]