Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

СИРОТНА ПЕСЕН

 

 

      Ако загина на война,
      жал никого не ще попари -
      изгубих майка, а жена
      не найдох, нямам и другари.

       

      Ала сърце ми не скърби -
      приневолен живя сирака
      и за утеха може би
      смъртта в победа ще дочака.

       

      Познавам своя път нерад,
      богатствата ми са у мене,
      че аз съм с горести богат
      и с радости несподелени.

       

      Ще си отида от света -
      тъй както съм дошъл, бездомен,
      спокоен като песента,
      навяваща ненужен спомен.

       

       

       

      Ръкописът е намерен от Георги Райчев
      след смъртта на поета.
      Стихотворението излиза за пръв път в
      изданието "Стихотворения", 1920 г.

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]