Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

ЧЕРНА ПЕСЕН

 

 

      Аз умирам и светло се раждам -
      разнолика, нестройна душа,
      през деня неуморно изграждам,
      през нощта без пощада руша.

      Призова ли дни светло-смирени,
      гръмват бури над тъмно море,
      а подиря ли буря - край мене
      всеки вопъл и ропот замре.

      За зора огнеструйна копнея,
      а слепи ме с лъчите си тя,
      в пролетта като в есен аз крея,
      в есента като в пролет цъфтя.

      На безстрастното време в неспира
      гасне мълком живот неживян
      и плачът ми за пристан умира,
      низ велика пустиня развян.
       

       

       

       

      Излиза за пръв път в сп. "Съвременник",
      г. II, кн. 6 от 15.V.1910 г.

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]