Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Списание „Възкресник“]

 

Христо Ботев

 

 

       Слава тебе, господи! Едно нещо не достигаше на нашият беден народ, но и него ние бяхме честити да придобием! Г-н Илия Христович, возпитаник на Киевската духовна академия и бивши някога си габровски учител, е предприел изданието на едно духовно списание под название „Възкресник“, на което програмата ще да бъде следующата: 1) да разясни словото божие на народът; 2) да му разкаже значението на богослужението и обредите на православната возточна черква и 3) да укрепи в сърцето му вяра, любов и надежда християнска. Главната цел на това списание е да даде на народът душеспасително занятие през празничните дни и да го научи да прави човеколюбиви работи. Прекрасна програма и похвална цел!
       Но да премериме ние учителите си се с тоя същи аршин, с когото тие обикновено мерят назе, и да ги попитаме, тие ли имат право да постъпят с назе така, или ние с тях? „У нас, говорят тие, сичкото върви по мода и по подражание и младите не вършат друго нищо, освен сляпо и безразсъдно маймунствуват пред Европа“ - и с тая тактика на класическа глупост преследват сичко, що е ново, здраво, честно и полезно за народът. За да отговориме на това допотопно оружие на нашите всеведущи слепци, ние ще да кажеме, че именно тие със своята наука постъпват така, както постъпат Дарвиновите прародители на човеческият род. Да заимствува някой това, което новата наука е признала за полезно на човекът под сичките меридиани, е до такава степен маймунство, до каквато степен е маймунство да яде някой хляб, да пие вода и да диша воздух, но да заимствува онова, от което се гнусят не само представителите на новата и регионалната наука, но и секи колко-годе правилно развит човек, е вече не маймунство, а безумие и шарлатанство, за което една от душеспасителните работи на христиените тряба да бъде да се отворят особени за това лудници и тимархани1. На това основание ние питаме г-на Илия Христовича: за какво и защо е неговът „Възкресник“ на българският народ? Каква полза ще да принесе той на оние, за които е назначен и които ще да си губят времето да го четат? Да обясниме някому глупостите с цел да ги разбере и да се отърве от тях с услуга, която заслужава и похвала, и награда; но да му разказваме, че глупостите са свети и полезни, и да се постараеме да го утвърдиме в тях е престъпление, за което е малко даже и небесното наказание на грешниците.
       От тая точка на зрението духовното списание на г-на Христовича е вредително за нашият народ и ние посрещаме неговото появление със скръб и с негодувание.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 14 от 2 май 1875 г.]

 

 

---

 

1 Психиатрични болници.

 

 

 

върни се | продължи

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]