Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

Важно нещо

 

Христо Ботев

 

 

       На 11 маия, когато синца празнуваме рахатлъкът на българският народ под турската месечина, в българската капела (българите носят шапки, но защото ние живееме в Букурещ и носиме капели, то и капелата е българска) станало голямо дипломатическо събрание под председателството на дългокосият хаджи Хайвата. Освен шестех присъствували още консули, монсули, кокони, мукони и сякаква рая. Нямало само "мошеници", а това е чудно — между такива хора да няма мошеници. На това събрание решили — но знаете ли, какво решили? — решили и "попили" si pe domnu Manzof1, като човек политик, с кокал наградили, — решили, че слънцето трябва да изгрява откъм изток, че дядо владика може да е непразен и че г. Владикин е велик педагог и голям оратор, та затова и казаното от него слово било тъй трогателно, щото никой не можал да го чуе. Едно само не могли да решат на това събрание: защо се е пяло "херовикото" два пъти? Дали за салтанат, или за това, че дядо владика сбъркал вратата на олтаря и влязъл в софраджерията да нареди такъмите и да опита "бяла рада". Длъжността на лакей трябвало да изпълни други някой, но тая година мандарините се показали много деликатни към гостите си: един от тях благоволил дору да каже: "Елате — елате и пийте, та да не речете като лани че сме ви изпъдили." Големи хора! Голям ум! Голяма и деликатност!

 

       Т о д о р   с   Б я л а т а   А б а

 

 

[в. „Будилник“, г. I, брой 3 от 30 май 1873 г.]

 

 

 

---

 

 

1 И г. Мънзов.

 

върни се | продължи

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]