Христо Ботев

поезия

Литературен клуб - 20 години!   Най-старото електронно списание за литература в България!  | начало

 

      ЗАДАДЕ СЕ ОБЛАК ТЕМЕН

       

      Христо Ботев

       

       

      Зададе се облак темен
      откъм гора, от Балкана;
      дали ще е дъждец дребен,
      или ще е буря срашна?

       

      Ех, мой дядо, тежко време!
      Ралото се едвам влачи
      и след него сееш семе,
      пот от чело, град от очи!

       

      Кажи, дядо, защо плачеш
      над тези дълги бразди черни;
      от чер облак ли се плашиш,
      или мрат ти деца дребни?

       

      Кажи, дядо, че аз помня
      какъв юнак напред беше;
      бог да прости баба Стойна,
      тя пееше, ти ореше.

       

      Друг път - помниш? - лани беше:
      аз заминах през гората,
      сред юнаци ти седеше
      като баща със брадата.

       

      Какъв беше ти тогава!
      Сега плачеш - защо, дядо?
      Байрак ли се не развява,
      или нямаш сърце младо?

       

      Ех, мой синко! Що ме питаш?
      Чуй тоз гарван, де там грачи...
      Но в село нели отиваш,
      ще да видиш защо плаче

       

      стар войвода след туй рало!
      Там селото се е сбрало
      на мегданя, за да гледа
      мойте момци, мойте чеда!

       

      Ти ще видиш там набити
      на прътове, на върлини
      на момците ми главите -
      избиха се две дружини!

       

      Двама братя воеводи,
      двамата ми верни сина:
      скарали се кой да води
      бащината си дружина!

       

      Тесни били планините
      за несговорна дружина!
      И стърчат им днес главите,
      за да плаче кой как мине.

       

      Боже, с гръм ти разсипи ме!
      Ветре, в прах ти разнеси ме!
      Да не гледам деца малки
      и техните клети майки,

       

      окол пръте как се късат -
      ръце вдигат към главите,
      и как после ще се мъчат
      голи, боси и пребити.“

       

      Закапаха едри капки,
      летят, крякат гъски, патки:
      буря страшна ще да ревне,
      нели не са капки дребни,

       

      секи тича, в село бяга,
      дядо не ще да разпряга.
      - Хайде, дядо, да вървиме.
      „Стой да умра, помогни ми!“

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

      Първата редакция на стихотворението излиза във в. „Независимост“, год. IV, бр. 3 (1873 г.). Това е втората му редакция, която е публикувана в „Песни и стихотворения“. В първата редакция има две разлики: 27 ред - „В село нели ти отиваш“ и 33 ред - „Ще да видиш там набити“.

 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]