Христо Ботев

поезия

Литературен клуб - 15 години! | българска класика | страницата на автора

 

      В МЕХАНАТА

       

      Христо Ботев

       

       

      Тежко, тежко! Вино дайте!
      Пиян дано аз забравя
      туй, що, глупци, вий не знайте
      позор ли е, или слава!

       

      Да забравя край свой роден,
      бащина си мила стряха
      и тез, що в мен дух свободен,
      дух за борба завещаха!

       

      Да забравя род свой беден,
      гробът бащин, плачът майчин, -
      тез, що залъкът наеден
      грабят с благороден начин, -

       

      грабят от народът гладен,
      граби подъл чорбаджия,
      за злато търговец жаден
      и поп с божа литургия!

       

      Грабете го, неразбрани!
      Грабете го! Кой ви бърка?
      Скоро тоя не ще да стане:
      ний сме синца с чаши в ръка!

       

      Пием, пеем буйни песни
      и зъбим се на тирана;
      механите са нам тесни -
      крещим: "Хайде на Балкана!"

       

      Крещим, но щом изтрезнеем,
      забравяме думи, клетви,
      и немеем и се смеем
      пред народни свети жертви!

       

      А тиранинът върлува
      и безчести край наш роден:
      коли, беси, бие, псува
      и глоби народ поробен!

       

      О, налейте! Ще да пия!
      На душа ми да олекне,
      чувства трезви да убия,
      ръка мъжка да омекне!

       

      Ще да пия на пук врагу,
      на пук и вам, патриоти!
      Аз веч нямам мило, ддраго,
      а вий... вий сте идиоти!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

      Стихотвворението излиза за първи път във в. "Независимост" (год. III, бр.52, 15 септ. 1873 г.). По-късно е публикувано в "Песни и стихотворения". Според спомените на съвременници било между любимите на писателя.

 

г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]