Христо Ботев

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

      КЪМ БРАТА СИ

       

      Христо Ботев

       

       

      Тежко, брате, се живее
      между глупци неразбрани;
      душата ми в огън тлее,
      сърцето ми в люти рани.

       

      Отечество мило любя,
      неговият завет пазя;
      но себе си, братя, губя,
      тия глупци като мразя.

       

      Мечти мрачни, мисли бурни
      са разпнали душа млада;
      ах, ръка си кой ще турне
      на туй сърце, дето страда?

       

      Никой, никой! То не знае
      нито радост, ни свобода;
      а безумно как играе
      в отзив на плач из народа!

       

      Често, брате, скришом плача
      над народен гроб печален;
      но, кажи ми, що да тача
      в тоя мъртъв свят коварен?

       

      Нищо, нищо! Отзив няма
      на глас искрен, благороден,
      пък и твойта й душа няма
      на глас божий - плач народен!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

      Стихотворението излиза във в. "Дунавска зора" през 1868 г. Предполага се, че е написано в първите месеци от живота на Ботев в Румъния.

 

г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]