Христо Ботев

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

      БОРБА

       

      Христо Ботев

       

       

      В тъги, в неволи младост минува,
      кръвта се ядно в жили вълнува,
      погледът мрачен, умът не види
      добро ли, зло ли насреща иде...
      На душа лежат спомени тежки,
      злобна ги памет често повтаря,
      в гърди ни любов, ни капка вяра,
      нито надежда от сън мъртвешки
      да можеш свестен човек събуди!
      Свестните у нас считат за луди,
      глупецът вредом всеки почита:
      "Богат е", казва, пък го не пита
      колко е души изгорил живи,
      сироти колко той е ограбил
      и пред олтарят бога измамил
      с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
      И на обществен тоя мъчител
      и поп, и черква с вяра слугуват;
      нему се кланя дивак учител,
      и с вестникарин зайдно мъдруват,
      че страх от бога било начало
      на сяка мъдрост... Туй е казало
      стадо от вълци във овчи кожи,
      камък основен за да положи
      на лъжи свети, а ум човешки
      да скове навек в окови тежки!
      Соломон, тоя тиран развратен,
      отдавна в раят найде запратен,
      със свойте притчи между светците,
      казал е глупост между глупците,
      и нея светът до днес повтаря -
      "Бой се от бога, почитай царя!"
      Свещена глупост! Векове цели
      разум и совест с нея се борят;
      борци са в мъки, в неволи мрели,
      но кажи, що са могли да сторят!
      Светът, привикнал хомот да влачи,
      тиранство и зло и до днес тачи;
      тежка желязна ръка целува,
      лъжливи уста слуша с вяра:
      млъчи, моли се, кога те биять
      кожата ти да одере звярът
      и кръвта да ти змии изпият,
      на бога само ти се надявай:
      "Боже, помилуй - грешен съм азе"
      думай, моли се и твърдо вярвай -
      бог не наказва, когото мрази...
      Тъй върви светът! Лъжа и робство
      на тая пуста земя царува!
      И като залог из род в потомство
      ден и нощ - вечно тук преминува.
      И в това царство кърваво, грешно,
      царство на подлост, разврат и сълзи,
      царство на скърби - зло безконечно!
      кипи борбата и с стъпки бързи
      върви към своят свещени конец...
      Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

      Стихотворението "Борба" е излязло за пръв път във в. "Дума на българските емигранти" (1871) без последните десет стиха. Цялото е публикувано в "Песни и стихотворения".

 

г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]