Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ДО НЕЙДЕН ГЕРОВ

 

Христо Ботев

 

             М и л о с т и в и й  б л а г о д е те л ю!

 

 

         Ида с настоящето си да ви прося да ме простите, че ви не писах от Цариград, като в Пловдив ви се обрекох, защото срам ме беше да ви пиша, като няма за какво, че кога да излазя пощата, ничто дотогава не бях свършил и ето зачто. След десятидневно пътуване пристигнах в Цариград на 9-й много късно. На утринта, зачтото празник, на посолството няма никой. Отгдето ще земем дрехи затворено и брата ви няма на хана. А пък в понеделник, зачтото излазя пощата, всички си имат работа. Едвам по вечеря занесохме писмото на посолството, гдето го дадохме на слугите да го дадат на Новакова, зачтото не ни позволиха да отидем сами при него, че бил сега вечерял, а ний отидохме в канцеларията при отца Акакия, та му се молихме дано завърши тая работа за утре, а той каза, че ще се труди, дано бъде за утре, и ни заръча да отида утре часа по 12, та да ми каже, что ще да бъде и така ний отидохме. На утринта във вторник отидох при брата ви, който ми даде 49 кар[бони], а другите 11 взех от Брадинова, одих, та ми зе Брадинов нужните, като: сюртюк, панталони, елек, ризи, шапка и сандък, а други дреболии, които ми са сега най-нужни, не зех, зачтото се думаше в Пловдив, че ще ми дадат освен форма и др. нужни, но чакай да видим! Доде часът 12, одих при отца Акакия, който зел едно свидетелство и ми го даде и ми каза иди си земи билета и влез в парахода, че време минува. Зех 18 рубли билета, та влязох в парахода и на 13 того влязох в Одеса, гдето се представих при г-на Н.М. Тошков и комуто дадох писмото ви и писмото на баща ми, което получих още в Цариград. Той, като прочете писмата, каза: „Ну добре, видя щем.” И така, като седя празен, ходя при българчетата, та ги разпитвам за всичко и от които се научавам, че в месеца им давали 20 рубли, от които давали 15 на квартира, 1 за свещи и така им остаят 4. Сега аз, като постъпя, нямам ни форма, ни завивка, ни постелка, ни шапка, ничто, с четири карбовни на месец мога ли си купи всичко това, ката за едни само дрехи искат 60 рубли! Затова аз ще искам да постъпя в първата гимназия, в която дават всичко нужно, само че не ща да съм на квартира и при българчета.
         Нямам друго что да ви пиша, но... [на това място листът е скъсан] поздравя, ще бъда надежда за на... [на това място листът е скъсан]

 

 

Х. П е т к о в

 

 

    Одеса, 1863 ноем., 16-го


    Да прощавате за писмото, зачтото ничто нямам още наредено.

С ъ щ и

 

 

 

 

върни се | продължи

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]