Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ДО ИВАН ДРАСОВ

 

Христо Ботев, Стефан Стамболов

 

 

 

         Букурещ, 1875 год., юлий 7

 

             

    Б а й  Д р а с о в ! 

 

 

         Последнето ти писмо приехме и според него ти пишеме в Белград. Тука, във Влашко, народните ни работи са в твърде лошо положение или, за да бъдем по-точни, няма общи народни работи. Каравелов не само се е отказал да работи, но още и тези, които желаят да продължават да работят, гледа да ги изстуди и да ги направи като себе си просветители. Ти знаеш добре, че у негоима документи, които могат да повредят много на народа ни, ако той някой път, движим от своя гняв или подъл интерес, се реши да ги изпрати отсреща. Многото обвинения и подозрения, които падат отгоре му, неговите глупави и лъжливи слова и действия, на които сме ние първите свидетели, и шарлатанското му о[т]теглювание от работите ни народни - сичко това ни кара да му не вярваме нито за бодка счупена. Д о к у м е н т и т е тряба да се земат от ръцете му, тряба да се орежат ноктите на дивия звяр, инак... Но да го оставим настрана; нека умрелите ровят умрелите, а ние да видиме какво да правим с живите.
         Навярно вече в Белград вече по-отблизо сте познати с херцеговинското востание и знаете по-добре от нас доколко е то общо и сериозно и дали ще може да се поддържи един-два месеца, в което време ние ще можеме да подигнем и нашия народ на бой за свобода и да си помогнем един другиму взаимно, като разделим силите на общия ни враг. Ако е ерцеговинското въстание силно и доста разпространено, тряба ли да се говори, че вече не е време да стоиме със сгърнати ръце и да чакаме да ни падне свободата от небето със зюмбюл? Не е ли нужно, изключително необходимо, да се сберем, колкото е възможно по-скоро, да се посъветваме, щото да работим и как да работим, и да захванем да прилагаме на практика нашите решения? Това е, мислим ние, свят длъжност на сяка чиста българска душа - и кой е народен и добър тряба да се покаже сега, в критическото положение на работите. Че нашия бунт ще има успех, това е нещо, което не тряба да се доказва, особено в сегашното критическо фифансиално положение на Турция, и при бянта в Херцеговина. Правителството, турско, няма пари да плати лихвата на дълга си и никой от европейските банкири не желае да му заемне, а ако стане бунт в България, още повече никой не ще дръзне да си изложи капитала на очевидна загуба - тогаз? Отде ще земне правителството нужните пари за поддръжка на войната и вътрешната администрация? Не е ли то в твърде критическо положение? Не е ли успеха на востанието ни, само ако то стане по-общо, очевиден? Тогава тряба ли да стоим и да бъдем прости зрители на драмата, в която трябало би и тряба да бъдем сами ние актьори? Размислете за сичко, що ви пишем, с Панайота, и, ако скоро и двама не можете до` в Букурещ, за да свикаме събрание, то отговорете ни, за да знаем що Вие мислите за този въпрос. Ще чакаме скория ви отговор. Но хиляди пъти по-добре е, според нашето мнение, ако и дваме додете в Букурещ, за да направим едно общо събрание, на което да се разгледат подробно сичките наши народни работи, минали и настоящи, за да можем по-умно да работим за бъдъщите.
         Драсов! Дето питаш: ще може ли да ти се намерят пари за връщане - отговаряме ти да бъдеш спокоен. По-скоро ела да се видиме. И Панайота да доведеш.

 

 

         Твои приятели:
Х р.  Б о т й о в
и С т а м б о л о в

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]