Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ДО ИВАН ДРАСОВ

 

Христо Ботев

 

 

             

    Б р а т е  Д р а с о в ! 

 

 

         Наистина 4 пъти става ми пишеш, а аз нито веднаж не съм ти отговорил. Причините на това бяха, че аз нямах нищо важно да ти съобщя и че бях дотолкова залисан, щото и сам не знаях какво да правя. Сичко се беше струпало на моята глава: и процеси, и семейни нещастия, и кавги с доброжелатели, и хайдутлук, и борба за печатницата, и ходене насам-нататък за пари, и много-много още други. Аз зная, че тебе ти е тежко, дето ти не отговорих, но ние сме помежду си дотолкова ближни, щото мислех, че ти сякога ще да простиш.
         Сега вече има какво да ти пиша, ако и то не пълно. Ти знаеш, струва ми се, че Стамболов е вече заедно с мене. Но той има две-три недели откакто е заминал да обиколи нашите влашки българи и да види какво ще да се прави. Мислех да чакам да дойде и той, пък тогава да ти пиша, но не: за да те извадя от недоумение, пиша ти преди това. Аз земах вече печатницата на старите за 5000 франка, платих 1250, а другите ще да плащам с полици на три пъти за 14 месеци. Тие пари заемах от братовчеда си, кусурът1 ще да видя отде. Това ме не плаши. Стамболов, като дойде, ще да ти изпроводиме стотина франка, за да прескочиш насам. Потърпи още две-три недели. Отсреща нямаме скоро известия, а старите не струват за споменувания. Там уж работят, но ние нищо не знаем. Преди месец проваждахме нарочно човек оттука, но оттам ни отговориха да се приготвим за събрание, та че тогава ще видиме какво ще да се прави. Стамболов за това и тръгна. "Мацини" земах, но той [Каравелов] не даде абонатите по причина, че били писали в писма, които му трябвали. Трябва някой си да ги препише, а мене не уйдисва. Но ще да се земат.
         На въпросите ти да отговоря - не мога сега. Като се върне Стамболов - белки. Но по-добре е да оставиме, когато дойдеш ти, пък тогава. Аз ще да бутна сичките тие въпроси и в "Знаме", и захванах уж, но като журнална статия, то ще да бъде май сакато и украсено. Впрочем, ще да пазя истината. Сърбия (правителството) си яде майната... Аз мисля, че тряба чукание и че тряба да се покажем самостоятелни. Ние от подобно правителство не ще да имаме никога помощ. Ах, колко би било добро да можеше г. Панайот (Хитов) да се откаже от тяхната помощ, но де пари! Дано на това идущо събрание направим нещо. Г-н Панайот е необходимо да живее тука. Ами ти не можа ли да се научиш, кой е просил пари от сръбското правителство в името на редакцията на Знаме? Аз нямам никакъв хабер2. А тука тряба да има някаква комедия. Попитай г. Панайота. - Револверите се земаха вече. Знаме ще да следва. Хитров и Каравелов станаха ортаци - книжари, но първият не е дошъл още. Ще да се изиграе, май с хлапе, но майната му - нека помиришат и други знаменитото цвете.
         Безпаричието ще да ме принуди да се оженя, за да можа да работя, но недей мисли, че моята шия влиза в хомотът. Само един хомот съм можал да нося, и то е хомотът на Каравелова, с убеждение, че аз принасям някаква полза на народът. А то... пази боже! - Тая неделя гладувах два деня, а печатница вече имам; но не казвай никому. Днес съм добре. Такъв живот ми убива способностите, но дано не се продължи дълго време. Дано се даде храна на сърцето ми и на душата ми, т.е. дано влезе в друга фаза нашият политически въпрос. Сега трепнеш, а крилата ти поздрязани. Сичко принуждено, без въодушевление: иде ти и да плачеш, и да псуваш... Но аз не се отчайвам: скоро ще да запея по-весело! Дей гиди хайдутлук, че пак хайдутклук? Де го Раковски, за да станем другари и да преобърнеме сичкото хорско злато на олово и на желязо! А сега - прави сметка на гологани3, които даже и на хляб на стават. Драсов! Аз съм готов за целта да употребя сичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди сичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти... - Прощавай, в главата ми се въртят лоши мисли и една друга [се] затрупват... Познай и по писмото ми. В лош час съм сега...

 

         Прегръщам те, целувам те и съм твой

 

 

         Х р.  Б о т й о в

 

 

         Приеми портретът ми за спомен на късият ни живот заедно, а на дългото ни братство и приятелство разделени един от други.

 

 

         Букурещ, 25 юний 1875 г.

 

 

 

1 Остатък.
2 Известие.
3 Монети от десет стотинки.

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]