|
"Шегата" Милан Кундера издава през
1967 г. в Прага и тази книга заедно със сборника "Смешни любови" (1963-1969)
се оказват единствените творби на чешкия автор издадени в родната му страна.
По-късно той е принуден да емигрира във Франция и продължава да пише на
френски език: "Животът е другаде" (1970), "Валс на раздяла" (1971), "Книга
за смеха и забравата" (1978), "Непосилната лекота на битието" (1984), "Безсмъртие"
(1989), "Бавност" (1995), "Самоличност" (1996) и др.
Романът "Шегата" е посрещнат в Чехия като скандален и предопределя прокуждането
на автора във Франция (1975). Студентът Лудвик изпраща картичка на своята
твърде праволинейна приятелка Маркета, но текстът на нея ("Оптимизммът
е опиум за човечеството! Да живее Троцки! Лудвик.") се възприема негативно
от следящите всички и всичко партийни функционери. Тяхното поведение на
измисляне на врагове, когато няма такива, довежда до изхвърлянето на Лудвик
от университета и изпращането му в специална казарма за противници на партията.
Чрез съдбата на Лудвик Милан Кундера концепира мотива за изолацията и самотата,
който ще се превърне в структуриращ за цялото му творчество: "Да. Всички
нишки бяха прекъснати. Скъсано беше със следването, с участието в движението,
с работата, с отношенията ми с приятелите, скъсано беше с любовта и търсенето
на любов, скъсан беше просто целият смислен ход на живота ми." (с. 69).
Срещата с Луция не променя коренно битието на героя, тъй като любовта между
двамата се окзва неосъществима. В "Шегата" - за разлика от други
романи на Кундера - героят е принуден да бъде самотен.
Друг проблем, който се поставя в "Шегата" и се развива и в други произведения
на Кундера е проблемът за невъзможната комуникация (например в "Непосилната
лекота на битието" има дори глава, озаглавена "Неразбрани думи").
"Шегата" на Лудвик е разбран погрешно и от Маркета и от "другарите", като
една картичка се оказва достатъчна Лудвик Ян да остане неразбран и в казармата,
и до края на романа.
|