|
Новата книга на Кърт Вонегът "Уомпитър, фома,
гранфалун" е плод на Вонегът-манията в САЩ и по света. Издателите искат
още книги от автора, за да продадат повече и задоволят търсенето, а той
естествено не може да пише всяка седмица нов роман. Все пак май е по-добре
отколкото като при Стивън Кинг - от 30-40 негови разказа се издават 50
книги, в които разказите са подредени и комбинирани по различен начин (пример
в България: сбортникът "Тринадесет", С., 1997 г.), а доверчивият и неинформиран
читател се хваща на въдицата. Тъкмо затова са рубриките като тази.
Книгата на Вонегът съдържа есета, речи, няколко къси разказа, един незаснет
сценарий за научнофантастичен филм и едно интервю за "Плейбой", номинирани
в подзаглавието с непретенциозното "мнения". Те обхващат един твърде ранен
период от творчеството на автора (1965 г. - 1974 г.). Самият автор ги нарича
в предговора "боклуци" и "трупове". Книгата съдържа речта "Обръщение към
випуск 1970 г., колеж "Бенингтън", но това е една доста стара и неактуална
реч. А преди две години във в. "Стършел" излезе речта "Слово пред випуск
1997 на Масачузетския технологичен институт", която е доста по-смислена,
по-забавна и по-полезна.
Друга съществена слабост на сборника е липсата на каквито и да било бележки
към отделните творби, а те са просто наложителни. Всяка реч или есе е било
писано по някакъв конкретен повод и той често не може да се разбере от
заглавието. Докато при един разказ не е толкова необходим контекста, то
при тези статии, е задължително да се читателя да се осветли по някои въпроси.
Единствено уводът прави нещо в тази посока, но това е недостатъчно. Например
статията "Свръхсексуалност в Индианаполис", въпреки няколкото остроумия,
поставя читателя в пълно недоумение - това е рецензия на книга на приятел
на Вонегът, но имената в нея не могат да бъдат познати на българския читател
отникъде. Също и на американския, но той поне може да отиде и да си купи
въпросната книга.
Ако не сте чели нищо от Кърт Вонегът, в никакъв случай не започвайте с
тази книга. Предишните книги на знаменития американски писател все още
се намират по книжарниците - изберете "Кланица 5", "Котешка люлка",
"Закуска за шампиони", "Добре дошли в маймунарника" или пък
предишната му книга "Кутийка за енфие от Багомбо". "Уомпитър, фома,
гранфалун" е само за най-заклетите почитатели на Вонегът, които не могат
без нито една негова дума, произнесена някога някъде.
|