МИЛОРАД ПАВИЧ "СТЪКЛЕНИЯТ ОХЛЮВ"

Издателска група "Агата-А", 2000 г., пр. Хр. Василева, 144 с.

 

Емилиян Николов

"До 1984 г. бях най-нечетеният автор в своята страна, а оттам нататък - най-четеният" - казва сръбският писател Милорад Павич за себе си. През въпросната 1984 г. излиза неговият роман-експеримент "Хазарски речник", след който Павич става най-известният професор от Белградския университет. "ХХI век за мен започна в Белград под бомбите на НАТО от 1999 г." - горчиво заключава споделя авторът в кратката си "Автобиография". Детството на родения през 1929 г. Павич също е белязано със знака на войната: "За първи път ме бомбардираха, когато бях на 12 години. За втори път - когато бях на 15 години. Между тези две бомбардировки се влюбих  - също така за първи път...".           Всяка творба на Милорад Павич е една загадка. Затова в разказите му ключът е не само необходимост, но и определено задължение за неговия притежател. Когато имаш ключ, ти не само можеш да отключиш някоя врата, но понякога със самото придобиване на ключа, ти вече попадаш в друг свят. Това е илюстрирано в разказа "Шапка от рибя кожа", където Аркадий е човек, който "обичаше хубавите ключове". Един ден той купува чудноват дървен ключ. Скоро разбира, че с покупката му е получил и чернокосото момиче Микаина, а когато по-късно неволно продава кюча загубва и девойката... Дълги години я търси, но не може да я намери, защото е загубил ключа. Затова Аркадий търси и ключа.          "Шапка от рибя кожа" е единственият разказ в сборника "Стъкленият охлюв" (1998), който се чете линейно като обикновена проза. Останалите два разказа "Дамаскин" и "Стъкленият охлюв" са разкази-експерименти, написани с амбицията да са своеобразни хипертекстове. И те са такива, но не толкова в интернетския смисъл на думата, а от семиотична гледна точка. Вярно че са публикувани първо в Интернет (http://www.khazars.com ), а подзаглавието на самата книга гласи "Разкази в Интернет". Наистина "Стъкленият охлюв" може да започне и да завърши по съвършено различен начин в зависимост от това читателят кое заглавие ще прочете първо. (Тук не могат да се правят паралели с книгите-игри.) Все пак ако Павич беше написал четири различни разказа, вместо един с различни начало и край, също нямаше да е зле.   19.03.2000 г.