|
Годината на изданието - 2000-та - би могла да заблуди читателите, тъй като
малката книжка с разкази от майстора на словото Йордан Радичков ("Обърнато небе", "Свирепо настроение", "Неосветените дворове", "Козята брада", "Барутен буквар", "Ние,
врабчетата", "Всички и никой", "Коженият пъпеш") съдържа
негови творби, публикувани в годините 1997 - 1999 г. в различни периодични
издания - например разказът "Небесна благодат" бе публикуван за първи път
във в. "24 часа" от 24 декември 1998 г. Започвам с тази информация, тъй
като тя не е посочена в книгата от издателите, а би трябвало. Все пак по-добре
е да имате тези изящни текстове от Радичков, обединени в хубава книжка,
вместо папката измачкани изрезки от вестници. Още повече тук издателите
ни изненадват с отпечатък от ръката на Йордан Радичков на корицата. Нещо,
което май се прави за първи път в издаването на литература в България.
А Йордан Радичков безспорно е оставил дълбока следа в българската литература.
През миналата година писателят празнува своя 70-годишен юбилей, а "Литературен
вестник" едва съумя да вмести една малка статия за него и то в брой 35,
който беше посветен на "gay poetry" (!). За щастие издателите на книги
си свършиха по-добре работата и зарадваха читателите с много нови издания
на Йордан Радичков - ново издание на "Ние, врабчетата", "Мюре"
на издателство "Балкани", "Смокове в ливадите", "Акустичното гърне"
отново на "Факел". "Пупаво време" е своеобразен венец на тази поредица
хубави книги на Радичков от края на века.
Историите в "Пупаво време" пренасят читателя в едно вече отминало време,
което от една страна е доброто старо време на ловните подвизи, а от друга
е времето, когато "никой нищо не знаеше, нямаше къде да го прочете". Настоящето
присъства също двояко - като просмукано с бездуховност, но и даващо свобода
на изразяване. В разказа "Скитащите градски кучета" уличните песове
си спомнят за "едно време" и как тогава са чакали Дунава да замръзне, защото
не е имало Дунав-мост и се чудят за какво им е на хората втори мост. В
полезрението на скитащите градски кучета попадат също алармите на автомобилите,
футболните запалянковци, самолетите на аерогарата, свободата на словото...
В разказа "Пупаво време" ни се напомня, че идеите на политиците са пупави
и надути и "ако човек стисне с ръката си такава идея, няма да чуе никакъв
звук, а само едно: "Пах-пах!". Така целият ни живот сякаш "запупява". Но
по-лошото е, че "запупяваме" не само телесно, но също умствено и духовно...
|