|
Преди няколко месеца никому неизвестният до този момент в "литературните
кръгове" Стефан Г. Кисьов издаде последователно две книги "Не будете
сомнамбула" и "Никъде нищо". За тях се изписаха много статии
и в "Литературен вестник", и в други издания, но тъй като смятам, че си
заслужава, ще се опитам да кажа нещо ново. (По принцип никога не съм имал
претенции тази рубрика да съдържа литературна критика.)
В "Не будете сомнамбула" главният герой (Стефан) има пристъпи на сомнамболизъм
- разхожда се нощем първо в родния Стара Загора, а по-късно в Пловдив,
София, че накрая дори излиза от рамките на България... Прадядото на този
главен герой се е наричал Ганьо Тенев Сомов и е прототип на Алековия герой
Бай Ганьо... Но действието в романа се развива в съвремието, дори когато
в характерната накъсана форма в стил Кърт Вонегът, се описват случки, станали
с предците на героя, те се представят през призмата на съвремието. Малкият
човек в "Не будете сомнамбула" непрестанно се съизмерва с известни личности,
емблематични за своето време - Тито, Фидел Кастро, Бил Клинтън и др. Някак
случайно главният герой се оказва съпруг на незаконната дъщеря на Фидел
Кастро, а по-късно още по-случайно кани Бил Клинтън на кафе в три часа
през нощта! Това е възможно, защото героят Стефан в състояние на сомнамбулизъм
е имал възможност да прекрачи тези граници, които иначе не биха могли да
се пристъпят, поради някакви обществени норми или предразсъдъци. Но той
е осъзнал своите постъпки, след като се е събудил и това е по-важното.
Тогава защо не трябва да се буди сомнамбула? Не е ли по-добре да се живее
в заблуждение по някои въпроси? Всичко да ти се струва истинско? Може би
затова героите на романа винаги се връщат в България където и да отидат.
Те предпочитат своя си истински свят.
Има още две подробности от житието на главния герой, на които бих искал
да се спра. Неговият сомнамбулизъм изчезва по време на брака - явно поради
пълната несъвместимост между двете. Героят има два вида сомнамбулни прояви
- такива, за които по-късно си спомня и такива, които остават тайна за
него. Вторите са една своеобразна апосиопеза - възможност за продължение
от страна на читателя.
Затова ако усещате, че във вас дреме един малък сомнамбул и напира да излезе,
не го будете! Ако срещнете сомнамбул на улицата (твърде вероятно), не го
будете! Стефан Кисьов също не е събудил поне един сомнамбул - своя петгодишен
син, като го е оставил да илюстрира книгата със своите чудновати рисунки,
една от които краси и корицата на "Не будете сомнамбула". Няма да ви пожелавам
да романа, защото знам, че вече сте го сторили. Но в очкаване на новата
книга на Стефан Кисьов сте хвърлили око и на тази анотация.
|