|
Най-накрая някой се сети да събере всички истории на Артър Конан Дойл за
Шерлок Холмс на куп. Книгоиздателство "Труд" си е поставило освен всичко
друго задачата разказите за знаменития детектив да са в нов, по-добър превод,
и в книги с голям формат и добро оформление. Предвидено е цялостното издание
от шест тома да следва хронологията на отпечатването на творбите от 1887
г. до края на Първата световна война. Така в края на август излезе първият
том под заглавие "Шерлок Холмс и скандалът в Бохемия", в който бяха включени
малките романи "Етюд в червено" и "Знакът на четиримата", както и пет разказа,
непревеждани досега на български език. Преди три дни на книжния пазар се
появи и вторият том от поредицата - "Шерлок Холмс и жълтото лице", но преди
да се спра на него, ще кажа няколко думи за Шерлок Холмс, макар че едва
ли има някой, който да не е чел поне няколко разказа за него.
Шерлок Холмс живее в дома си на ул. "Бейкър стрийт" в Лондон, където посреща
хора, които са сполетяни от някакво нещастие и, загубили вяра в полицията,
търсят неговата помощ. Холмс се интересува единствено от това случаят да
е заплетен и необикновен и разрешаването му да представлява някаква трудност,
а не толкова от общественото положение на клиента. За разнищването на загадките
Холмс си служи с т. нар. дедуктивен метод. "Няма нищо по-важно от дреболиите",
казва детективът и често смайва приятеля си д-р Уотсън със своите проникновени
наблюдения. "И двамата виждаме едно и също, но аз си правя повече изводи",
обяснява Холмс. В скуката между два случая Шерлок Холмс свири на своята
цигулка "Страдивариус", преглежда криминалните хроники на вестниците и
пуши лула. В началото на разказа "Жълтото лице" дори се отбелязва, че в
скуката Холмс понякога прибягвал дори до употреба на кокаин. Разказите
за Шерлок Холмс се водят от името на д-р Уотсън. Самият Артър Конан Дойл
определя тези истории като "приказки" в предговора към последния си сборник.
В заглавията те са назовани приключения. И двете определения са точни.
Разказите наистина имат авантюрен характер, често не липсват неочаквани
обрати. Но са и приказки, защото почти винаги имат щастлив край, дори и
за извършителите на престъпления ако Холмс прецени, че са го направили
неволно, с благородни намерения ("Човекът с обърнатата устна") или пък
е сигурно, че никога вече няма да повторят.
Сборникът "Шерлок Холмс и жълтото лице" съдържа 13 разказа, пет от които
се превеждат за първи път на български език. Най-известен от тях е разказът
"Човекът с обърнатата устна", който е превеждан многократно. Разказите
в този сборник имат особен колорит, тъй като действието в повечето от тях
не се развива в мъгливия Лондон, а в широката провинция. Често на Шерлок
Холмс и д-р Уотсън се налага да взимат влака от гара Падингтън и да потеглят
към някое малко градче сред полята. Но докато по пътя д-р Уотсън вижда
китни къщи и големи имения, Шерлок Холмс мисли за тъмната страна и затова
колко опасности крие голямата отдалеченост на домовете един от друг. Той
смята, че в провинцията е по-лесно да се извърши безнаказано престъпление
и е прав. Пристигайки на място Холмс най-често заварва инспектор от Скотланд
Ярд, повдигайки безпомощно рамене пред заплетения случай, но Холмс разрешава
загадките в рамките на ден-два.
Разбира се съвременният читател, особено ако той е страстен читател на
криминалета, може да разреши някои от загадките преди Шерлок Холмс, но
въпреки това произведенията на Артър Конан Дойл за Шерлок Холмс си остават
абсолютна световна класика в криминалния жанр и всички следващи автори
повече или по-малко се влияят от тези творби. Не случайно Артър Конан Дойл
е удостоен в родината си с титлата Сър. За любителите на криминалния жанр
тази рецензия е напълно излишна, но за тези, които нямат нищо в библиотеката
си от историите за Шерлок Холмс бих препоръчал някой том от тази поредица,
вместо джобно книжле от стотина страници с лоши преводи. Моите субективни
предпочитания са върху втория том, озаглавен "Шерлок Холмс и жълтото лице",
тъй като историите тук са истински приключения.
|