|
Борис Минков, разделен между Пловдив и София, но като че ли повече принадлежащ на
своя роден град Пловдив, направи една забалежителна поредица от задълбочени рецензии (не като моите) в "Литературен вестник", а редакторството му в сп. "Страница" подсказа неговите амбиции в областа на литературата.
Сега и с дебютната му книга "Ловци на балади или scerzo cantabile", която съдържа художествена проза, Борис Минков се утвърждава на литературното поле. Още самият факт, че редактор на книгата е не кой да е, а Клео Протохристова, подсказва за каква аудитория са предназначени
разказите. Двуезичното заглавие е знак, че авторът не желае книгата му да се чете от всеки. Ловци на балади са героите на малките истории, които
се въртят в авантюрите на своите малки големи светове. Жонглирайки с думите, забавлявайки се с изреченията, Борис Минков сякаш иска да "хване" баладичното във всеки свят, да намери всяко нещо, което се пее (cantabile) тук и сега, като
същевременно го свърже с известни исторически събития като битката при Термопилите или пък други важни за мнозина събития от всекидневието като изявите на легендарния вратар на
италианския национален отбор по футбол Дино Дзоф. В трите части на книгата, озаглавени съответно "Фризьори на тонове", "Фермата на сантимента" и "Романси за деца" липсват клишетата, букварската схематичност, стилистичната скованост. В тази книга липсват и мутрите, селяните с цървули, безработните в кръчмите.
Защото не тези хора са ловците на балади.
|