|
"Какъв ли роман би се получил, ако успеем да накараме една муха да разказва..."
Георги Господинов ("Черешата на един народ", "Лапидариум") повтаря това изречение два пъти в глава, наименувана "Към Естествената история на мухите" и ти си готов да станеш фен на мухите.
"Естествен роман" е такъв роман. Роман за всичко, което присъства в сивия всекидневен живот, но може да бъде разказано и по друг начин, естествено. Защото
"естествената история не е нищо друго освен назоваване на видимото", както се отбелязва в епиграфа към романа. Естествената история започва да тече...
"Естествен роман" е удивително увлекателно четиво. При това тази творба излиза от рамките на простите структурни модели. Преплитат се няколко плана:
първият е основното повествувание, в което почти всяка глава започва с епиграф - често от ботаниката или зоологията. Между отдлените глави има бележки от "естествената история на клозета", "естествената история на мухите", "Списък на удоволствията през 70-те"... Това би могло да бъде биографичен роман
на един обречен човек. Авторът настоява, че това е "роман за невъзможността да имаме свой собствен роман". Тогава ни остава да станем събирачи на чужди преживелици и да се вселяваме в тях.
Романът на Георги Господинов безспорно е едно от събитията в българската литература през 90-те години. Писателят е "уловил" духа на
времето, в което сме, и "Естествен роман" ще остане като свидетелство за това време. "Но ние дали ще останем дълг", казва Господинов имплицитно чрез своя "Последен епиграф" в творбата.
|