Башо

хайку стихове

Литературен клуб | хайку e-zine

Башо Мацуо (1644 - 1694) е най-големият поет на Япония и един от най-големите лирически поети в света, извисява формата хайку, превръща я в изкуство и я насища с духа на Дзен и Дао. Башо благоговеел пред природата, децата, Луната.

*** Старо езеро. Жабешки скок - пльок!   ***   Гледайте дечица - град на парчета! Хайде навън!   ***   Върху клон, без нито лист по него, гарван - кацнал в тази есенна вечер.   ***   И по конете даже се зазяпваме, в това прекрасно снежно утро.   ***   Пъпешите - толкова хладни, с кални точици от утринната роса.   ***   Кости сред полето... и сърцето ми пронизва леденият вятър.   ***   Планината Фуджи чезне във воала на дъжда. И този ден си има прелест.   ***   На коня си сънувах тъжен сън. Събудих се - луна в далечината, над къщите се вие дим.   ***   Безлунна нощ. А бурята прегръща хилядолетното дърво.   ***   Изгрев! Скачат дребни рибки - бели искри над водата.   ***   И кучето бездомно ли е мокро от есенния дъжд? Скимти нощта.   ***   Пътник - това е моето име сега. Първи есенен дъжд...   ***   Под зимното слънце язди на коня мойта премъзнала сянка.   ***   Прохладата направих свой приют - отдъхнах си.   ***   Огненочервено слънце прави се, че не усеща полъха на есента.   ***   Снегът, на който радвахме се двама, и днес ли пак вали?   ***   Ветрилото, върху което пишех стихове, се прокъса в залеза на лятото.   ***   В мъглата на разсъмване отеква камбанен звън.   ***   На сух клон кацна гарван. Късна есен.