Александър Митев

разкази и есета

Литературен клуб | нова българска проза | страницата на автора

 

ЕМАНЦИПАЦИЯ

 

Александър Митев

 

         Четири ръце бавно повдигнаха капака на ковчега. Четири очи жадно заразглеждаха съдържанието му.
         - Еи-и-и, тя била млада бе, Кърлеж!
         - Не се отклонявай, Компир! Търси ценности!
         - Търся, търся. Ама я виж к’ви цици!
         Едрият гробар плесна палавите ръце на младия си съдружник.
         - Не пипай, Компир! Това носи нещастие.
         Докато претърсваше пресния труп, Кърлежа си помисли, че приятелят му нищо не разбира от професионална етика.
         Точно тогава откриха странния предмет.
         - Еи-и-и, гледай, гледай! СРЕБРО!!!
         Опитният Кърлеж погледна “нещото” и отсъди:
         - Възможно...
         Заразглеждаха цилиндричния предмет на слабата светлина. Заостреният му край им направи силно впечатление.
         - Прилича на куршум ... ама голям куршум ... от танк...
         - На мене ми прилича на пишка, ама без ташаци.
         Едрия гробар отново плесна съдружника си, този път зад врата.
         - Недей говори така бе Компир! В храм сме. Светотатство е.
         Засрамен,младежът наведе глава и мълчаливо довърши претърсването на трупа. След като не откриха друга ценност,внимателно затвориха капака на ковчега и го приготвиха за последния му път.Доволни от свършената работа, отидоха да починат в малката постройка с надпис “Обслужбащ персонал”.
         Там те започнаха да си подхвърлят новата придобивка. Опитваха се да определят предназначението и. Решиха да оставят тази тежка задача на Златния зъб,техния прекупвач. Той беше работил 7 години като някакъв си в Университета и там се беше изучил. А пък и добре плащаше...
         Спореха за сумата, която ще могат да издействат с тази странна придобивка, когато Компира погледна към вратата, промърмори нещо от рода на “нещастието...” и припадна. Кърлежа погледна назад и от ужас се изпусна в гащите, но само малко (той беше хладнокръвен мъж).
         - От къде взехте това? - покойната госпожица посочи “нещото”.
         - Това ли? За пръв път го виждам - отговори Кърлежа по стар обирджийски образец.
         - А какво прави на вашата маса?
         - Компира го донесе - оправда се гробарят и, за да укори дамата, че не стои там където и е мястото, добави заядливо - от един ковчег - и затвърди - стояло до един ТРУП!!!
         - Извинявай, че те пипах! - промърмори Компира изпод масата и пак припадна.
         Жената гледаше съвсем спокойно. Смело се приближи и вдигна вибратора от масата.Провери батерията и със сигурна стъпка излезе.
         Двамата гробари се успокоиха чак на другия ден, когато Златния зъб им прочете следната статия:
         “Известната лидерка на крайно феминиското движение “Не на мъжете” най-сензационно възкръсна вчера следобед. Тя се е събудила от дълбокия сън буквално няколко минути преди траурната церемония. Патологът, подписал смъртния й акт, е имал голямото неблагоразумие да се роди мъж. Сега срещу него са заведени няколко дела за мъжка некомпетентност и накадърност. Откъде ли амбициозната лидерка намира толкова сили, като се има предвид (както самата тя твърди), че не е била с мъж от 15 години...”
         Двамата гробари си намигнаха и помолиха Златния зъб да продължи с четенето.

 

 

Електронна публикация на 23. декември 2000 г.

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!