Емилиян Николов

проза

Литературен клуб | нова българска проза | страницата на автора

 

В търсене на Прометей

 

Емилиян Николов

          - Тръгваш към Виан, за да търсиш Прометей. Нека сподели мнението си по актуални въпроси, за да издадем книга за него. - бе му наредил шефът от "Кавалиър магазин".
          Сега, когато беше изминало доста време оттогава, журналистът Уилям Брайтън се движеше малко над повърхността на планетата Виан с наземна машина. Проучваше съдържанието на диска с галактическия пътеводител, изпитвайки удоволствие от удобството на мисловното управление. Често поглежждаше и през илюминатора. Това беше почти ненужно, защото под него се редуваха само ниски плата и голи хълмове. Компютърът щеше да го предупреди при изникването на някаква опасност - все пак беше на чужда и непозната за него планета. Беше го програмирал да му сигнализира при появяването на станцията. Брайтън отново се съсредоточи върху екрана - на него беше изложена в текст и графики информация за планетата. Въпреки обемността на сведенията, те не можеха да разширят предварителните му познания за Виан. На тази планета живееха всички, които преди време бяха посетили Земята и поради изключителните им способности хората ги бяха почитали като богове и направили част от гръцката митология.
          Погледът на Брайтън се плъзна навън. Пейзажът се бе променил. Виждаше се  голямо езеро, в което се вливаха множество реки. Журналистът оприличи глеката на октопод с множество пипала без край. "Дали има тук такива животни?" - се питаше той.
         Спомни си странното същество от дома на Прометей. Главата му, стеснена в долната част, силно се разширяваше нагоре. Набръчканото му лице беше жълто-кафяво. От него гледаха две големи очи. Те бяха като малки огледала, които само размазваха образа, но отразяваха основния блясък.
         Брайтън за пореден път си припомни случката, търсейки някакъв детайл, който не бе забелязал веднага. Бе насочил наземната машина и спеше в кабината, изморен от дългия път. Събуди го звуков сигнал и той панически се огледа. Погледът му спря на екрана, където бавно премигваше насочена надолу зелена стрелка. Забави ход и огледа местността. Видя голяма правоъгълна постройка, разположена на един хълм. Приближи и видя, че няма врати и прозорци. Не се учуди много, тъй като на Виан беше видял сгради със значително по-впечатляващ вид. Приземи се пред вратата на двора. Прочете от екрана сведенията за атмосферните условия и температурата на въздуха и ги при за нормални като за него. Страничният люк се плъзна настрани и Брайтън излезе навън. Вратата пред него изчезна и той тръгна по покритата с бели плочки алея към градинската ограда. Стигна до нисък пиедетал. На него имаше старомодна колонка с бутон и малък дисплей, на който пишеше: "Прометей 28". Натисна бутона и се озова във вътрешността на сградата. Бяха го телепортирали. Но нямаше начин да огледа обстановката, защото се озова лице в лице с описания вече извънземен. Брайтън се надявяше, че е нещо като прислужник.
          - Кажете какво желаете. Вие изглежда не сте оттук. Защо сте дошли? - настойчиво започна хладният глас на стоящия пред него. Брайтън побърза да отговори:
         - Казвам се Уилям Брайтън и съм землянин. Работя като журналист в "Кавалиър магазин". Дошъл съм тук, за да се срещна с Прометей. Нямаше как да се свържем предварително...
         - Да, достатъчно. - прекъсна го рязко слугата. - 28 го отведоха. Но ако сте му приятел, ще го откриете. С повече късмет няко в станцията ще Ви даде повече информация за местонахождението му.
         Тези думи силно обезпокоиха Брайтън и го наведоха на мисълта, че напразно е изминал толкова много път.
          Сега се движеше с наземната машина към станцията. Езерото отмина, което оприличи на октопод отмина. Забеляза друго езеро, но по-малко. Нататък се виждаха скали. Над една висока черна скала кръжеше нещо птицеподобно. Изключи автопилота и приближи машината към скалата. На нея беше прикован Прометей.
            - Това е той, злочестият разпънат бог! - каза си Брайтън, несъзнателно цитирайки Есхил.

 

 

София, 18 март 1994 г.

 

Електронна публикация на 25. май 2000 г.

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!