Библиотека LitClub!

ПЪРВИЯТ ДЕН

Разказ от Емилиян Николов

          Пристигнаха към 9 ч. сутринта с автобуса от Бургас. По пътя за Китен шофьорът на раздрънкания “Чавдар” спря на жалкото подобие на спирка край малкото ваканционно селище и изкряска целенасочено:
          - Ало, ММЦ–то! Прав ви път!
          Стефан и Мария слязоха на т.нар младежки център – Приморско. Първо трябваше да намерят въпросния хотел. И така Стефан пое куфарите, а Мария взе раницата. Що за същество беше Мария е трудно да се опише така набързо. Все пак трябва да се каже, че Мария минаваше за хубава около 20-годишна девойка. Първото, което се забелязваше у нея и караше хората да подсвиркват след нея беше нейната светлокестенява коса, която се спускаше по раменете й. Също и това, че ходеше със стегнати плътно прилепващи дънки. Май по-скоро второто. Но когато направеха грешката да приближат, те попадаха в плен на нейния омагьосващ поглед, насочен като че ли право към дъното на душата ти. Стройната й фигура беше в пълен синхрон със здравото телосложение на нейния приятел Стефан. Изобщо те двамата изглеждаха идеалната двойка, а най-хубавото бе, че Стефан не ревнуваше. Той обикновено действаше инстинктивно и за ревност не оставаше време.
          След половинчасово бродене между малки хотелчета, върволици бунгала и развлекателни заведения със съмнителна репутация, Стефан най-после имаше възможност да стовари куфарите в малкото фоайе на хотела и да напсува управата на комплекса. Явно думите му не останаха глас в пустиня, защото някаква лелка учтиво им съобщи, че смяната им започва точно в 14:00 ч. и могат да се настанят по-рано само през трупа й.
          И тъй предстояха им около пет часа време за убиване. Все пак ползваха намаление за младежи и това беше извинение за някои “екстри”. Двамата с Мария решиха да не стоят като пънове до два часа и след като взеха най-необходимото от багажа, а останалото оставиха в гардеробната, поеха по една закътана пътека по посока към плажа. По земята се белееха тук-таме използвани спринцовки, видяха и един използван презерветив. Това им припомни нещо. И там между глъчката край морето и шума на автомобили по шосето, Стефан свали потните парцалчета на Мария и двамата правиха секс известно време. След това Стефан преметна дрехите и плажната кърпа през рамо, взе на ръце Мария и тръгна към плажа, заобикаляйки дюните.
          Курортното селище беше предназначено главно за младежки летувания, но тук идваха предимно чужденци. Въпреки че беше изградено едва преди пет-шест години, в днешния горещ летен ден плажът гъмжеше от народ. В такива случаи човек би могъл да се замисли как ли би изглеждало същото това място, ако беше оставено недокоснато от човешката цивилизация. При това този плаж направо си бе безлюден в сравнение с плажа в Китен. Съвсем естествено тази атмосфера не се понрави много на разгорещените Стефан и Мария и те скоро се хвърлиха във вълните. Когато излязоха от морето, Стефан се присламчи към една групичка младежи, които играеха на плажен волейбол, а Мария първо реши само да гледа, но после и тя самата се включи в забавата.Те се забавляваха добре, а по-късно се върнаха в хотела.
          Хотелът беше само на три етажа, но беше разположен на голяма площ. Имаше много входове и затова не се налагаше гостите да минават всеки път край рецепцията. Наоколо имаше разредена гора. Стефан сложи раницата на гърба си, взе куфарите в двете си ръце и тръгна след Мария, която бързаше напред да намери стаята.
          Стаята беше обикновена хотелска стая без някакви кой знае какви екстри. Имаше две легла с нощни шкафчета и нощни лампи, едно бюро и един стол. На балкона беше събран и един сгъваем пластмасов стол. Мария се съблече и влезе в тясната баня. След малко там се намъкна и Стефан. Много обичаха да правят секс под течаща вода. Стефан обаче не обичаше да кисне дълго под душа и затова след малко излязоха и продължиха на леглото, което скърцаше. Затова грабна Мария и продължи да я чука на балкона.
          По-късно двамата намериха една чиста полянка недалече от хотела и си направиха хубав пикник. Стефан се възползва от обстановката и направи номера на Мики Рурк от “Девет седмици и половина”, Мария пък му отвърна с друг подобен номер, който обаче беше нейна запазена марка.
          Стефан и Мария не знаеха, че този ден е първи за новото хилядолетие според китайското летоброене.

12.06.2000 г.


г1998-2000 г. Литературен клуб. Всички права запазени.